Пробиотици

Още от зората на цивилизацията пробиотиците са неизменна част от живота на човека – открити са данни за използването на ферментирало мляко в древни ръкописи, глинени рисунки и свещени книги.

Думата „пробиотик” е от гръцки произход и означава „за живота”. Съществуват различни определения за думата „пробиотик” , които през годините са търпели множество промени и допълнения. Според дефиницията на работната група на Световната Здравна Организация (СЗО) и от Международната Асоциация за Пробиотици (Reid et all 2003): пробиотиците представляват живи мироорганизми, които приети в съответните дози, влияят благотворно върху консуматора, подобрявайки вътрешния микробен баланс на стомашно-чревния тракт. Те произвеждат бактерицидни вещества, млечна и оцетна киселина, които подтискат развитието на болестотворните микрооранизми; подпомагат храносмилането; влияят върху запек и нарушени чернодробни функции; стимулират имунната система; стимулират производството на витамини от група В и К. Основните представители които се използват като пробиотици са видове от семействата: Lactobacillus и Bifidobacterium.

Човешкият организъм е в непрекъснато взаимодействие със стотици микробни видове разположени по кожата, в устната кухина, стомаха, червата, в пикочно-половите пътища и т.н. Част от тях са патогенни, т.е. болестотворни микроорганизми. Втората група са условно патогенни, т.е. при определени условия те могат да бъдат болестотворни. А третият вид са непатогенните микроорганизми (оздравяващи), които са необходими за правилното протичане на редица процеси в човешкия организъм. При нарушаване на равновесието между тези три групи, непатогенните микроорганизми губят своята протективна роля и организма остава незащитен от действието на болестотворните микроорганизми.

Механизъм на действие на пробиотиците:

- конкурентни взаимодействия с други бактерии;
- продукция на антимикробни метаболити;
- повлияват лигавицата на стомашно-чревния тракт (СЧТ);
- имуномодулация.

Терапевтично приложение

Пробиотиците действат антагонистично на ентеробактериите чрез отделените бактерицидни вещества - водороден пероксид, млечна киселина и оцетна киселина – те повишават киселинността на средата и по този начин се инхибира развитието на патогените, продуцират вещество, наречено ацидофилин (или бактериоцини) които играят ролята на естествени антибиотици, които унищожават патогените. Приемани в достатъчни количества те улесняват възстановяването на чревната лигавица, което се дължи на продуцираните от тях биологичноактивни вещества.

Тези полезни за човешкия организъм бактерии са от жизнено важно значение за правилното развитие на имунната система, за храносмилателната система, абсорбцията на хранителни вещества и за защитата на организма от патогенни микроорганизми. Тези полезни за човека микроорганизми се намират в млякото и различните млечни продукти, но за да се постигне съотвтната терапевтична цел не е възможно набавянето им само от тези продукти и затова са разработени пробиотиците като хранителна добавка, която да осигури необходимото количество микроорганизми.

Нарушаването на баланса между организма и микроорганизмите в него води до съществени промени в здравословното състояние. Нарушаването на този баланс се означава с термина дисбиоза и може да бъде в резултат на следното:

Нормално, популациите от патогенни микроорганизми се поддържат в норма чрез конкурентното им взаимодействие с „добрите” бактерии. Проблем се появява в резултат на нашия начин на живот – прием на антибиотици и други антимикробни продукти, консумацията на хлорирана вода, прекомерната консумацията на рафинирана захар, като всичко това поражда дисбаланса в стомашно- чревния тракт.
Като се има предвид основните причинители на този дисбаланс, то следователно, терапията е насочена именно в тези области.

Храносмилане и усвояване на хранителните вещества. Нарушено храносмилане

Храната преминава през отделите на храносмилателната система: устна кухина, хранопровод, стомах, тънки черва, дебело черво. При достигането на храната до тънкото черво тя се разгражда под действието на ензими до хранителни вещества, които се абсорбират. Остатъците, които не са разградени преминават към дебелото черво и се екскретират. Именно различните видове бактерии, намиращи се в стомашно-чрвния тракт (СЧТ) подпомагат правилното храносмилане - ефективно обработване на приетата храна и отделяне на отпадъците.За тези процеси са необходими както намиращите се потенциално патогенни бактерии, така и непатогенните. Докато са в равновесие, СЧТ функционира нормално. При нарушаването на баланса превес взимат патогенните бактерии, което води до интоксикация. Това от своя страна води до нарушено храносмилане и малабсорбция, и следователно до частична или пълна липса на съответното хранително вещество.
Приемът на пробиотици осигурява необходимото количество бактерии за възстановяване на чревната флора и нормализиране на храносмилането. Резорбцията на минерали от храната ( напр. калций, цинк, магнезий, желязо ) зависи от бактерии; резорбцията на витамините от група К или тяхната продукция зависи също от тези бактерии – това са едни от многото примери за важността на чревната флора.
Нарушеното храносмилане е в резултат също на дисбиозата. Пробиотиците са незаменими тъй като те продуцират смилателни ензими като протеази, бета-галактозидаза и липази, които разграждат съответно белтъци, въглехидрати и мазнини. Освен това секретираните киселини осигуряват подходящото рН за да се осъществи резорбцията. Стимулират перисталтиката на гладката мускулатура на червата.
При достигането на чревното съдържимо до дебелото черво, то представлява течна, водниста маса, която се подлага на обработка от милионите бактерии, намиращи се там. Колкото по-бърз е този процес на преработка на течната маса в твърда, толкова по-бързо е изхвърлянето на токсичните вещества от организма. Това намалява експозицията на организма на канцерогенното действие на токсичните вещества.

Възпалителни заболявания на червата.

Този синдром включва две хронични стомашно- чревни заболявания - болест на Крон и улцерозен колит. Патогенезата на тези заболявания не е напълно изяснена, но се предполага че причинител е бактерия или вирус, които променят имунния отговор на организма и предизвикват възпалителна реакция в чревната стена. Симптомите включват стомашни болки, подуване, диария, загуба на тегло.
Терминът: възпалително чревно заболяване (Inflammatory Bowel Disease - IBD) включва група от заболявания, при които става възпаление на червата, вероятно в резултат на имунната реакция на тялото срещу собствените си чревни клетки. Познати са две основни форми IBD - болест на Крон и улцерозен колит. Патогенезата на тези заболявания не е напълно изяснена, но се предполага, че причинител е бактерия или вирус, които променят имунния отговор на организма и предизвикват възпалителна реакция в чревната стена.
Основната разлика между двете заболявания всъщност е мястото което засягат. Улцерозният колит засяга, както подсказва и наименованието, дебелото черво. Болестта на Крон може да засегне всяка част от стомашно-чревния тракт: от устата до ануса, макар че най-често засяга тънкото черво и / или дебелото черво.
Лечението включва противовъзпалителни, кортикостероиди, имуномодулатори, метотрексат, сулфасалазин и др. Клинични проучвания са доказали, че използването на пробиотици облекчава състоянието. Бактериите, причиняващи IBD се прикрепват към лигавицата и пролиферират. Пробиотиците преминават през този слой от бактерии, и по този начин предотввратяват адхезията на патогенните бактерии към епитела. Освен това, пробиотиците стимулират имунната система – доказано е че потискат възпалителният отговор на организма, а стимулират защитния. Друг важен за IBD аспект на пробиотиците е техният антимикробен ефект – продуцират вещества, които са токсични за бактериите ( като се има предвид, че в някои случаи IBD може да бъде причинено от бактерии ).


Синдром на раздразненото черво

Този синдром представлява функционално разстройство на червата, което засяга милиони хора. Пациентите с този синдром страдат от изключителна чувствителност при деиствието на различни стимули като: стрес, газове и вид на приетата храна. В резултат на това се появяват: абдоминална болка, крампи, диария или констипация. Патогенезата все още не е изяснена, терапията също, но приема на пробиотици с цел възстановяване на нормалната чревна флора е доказал своя благоприятен ефект.


Лактозна непоносимост.

Храносмилателният ензим – лактаза, които е отговорен за разграждането на лактозата, липсва при пациентите с този проблем. Симптомите включват: подуване, газове, болки и крампи, диария и се появяват след консумацията на млечни продукти.
Пробиотиците приемани от такива пациенти им осигуряват ензима, осъществява се разграждането на лактозата и като резултат от това се намаляват силата на симптомите.

Констипация

Констипацията (запек) е един от най-често срещаните проблеми при деца, възрастни над 65 г., бременни и постоперативни пациенти. Причините за този сериозен проблем са следните:

♦ недостатъчно фибри приемани с храната
♦ недостатъчно течности
♦ липса на физическа активност, упражнения
♦ прием на лекарства
♦ промяна в ежедневието – пътуване, стрес, бременност
♦ злоупотреба с лаксативи
♦ при някои заболявания като мултиплена склероза и лупус
♦ синдром на раздразненото черво

Пробиотиците са ефективен начин за справяне с този проблем. Проведени са рандомизирани клинични проучвания доказващи положителния ефект на пробиотиците. Сумарно, констипацията, диарията и загубата на нормалната чревна флора,които са странични ефекти от приема на антибиотици, ефективно се лекуват чрез приема на пробиотици.



Имунна система

След провеждането на клинични проучвания беше доказано, че приема на пробиотици оказва значителен ефект върху имунитета. Доброволците приемали в продължение на 3 седмици мляко с два от основните вида бактерии, влизащи в състава на чревната флора. След тези 3 седмици, клиницистите взели кръвни проби от всички доброволци и умишлено заразили пробите с патогенна E.Coli. Белите кръвни телца били с 40 до 80 процента повече. Шест седмици след спиране на приема, нивото на белите им кръвни телца все още било значително високо.
Една от съществуващите теории е, че в стомашно чревния тракт (СЧТ) се намират клетки, които са част от имунната система. При промяна на микроорганизмите в СЧТ (например при приема на пробиотици) се повлияват именно и защитните функции на имунната система.


Алергии

Гастроинтестиналната микрофлора е важен елемент от чревната защитната бариера. Лактобацилите промотират локалните протеин-специфични имунни отговори – IgA - медиирани антиген специфични имунни отговори. 90% от алергените постъпват в човешкия организъм през лигавицата на храносмилателния тракт, което именно обяснява ролята на пробиотиците. При здрава лигавица с нормална чревна флора пробиотиците неутрализират по-голямата част от тях и ги изхвърлят от организма без да имат възможност алергените да проникнат през лигавицата и да попаднат в кръвта, а оттам и до имуногенните органи и системи, отговорни за алергичната реакция.

Антибиотична терапия

При приема на антибиотици, заедно с патогенните микроорганизми се унищожава и нормалната чревна флора. В тези случаи е показан приемът на пробиотици с цел да се намалят нежеланите ефекти, възникнали вследствие на приема на антибиотици : гадене, метеоризъм, спазми и диария, дисбактериоза, намалена имунна защита.
Диарията в резултат от приема на антибиотици е в следствие на нарушаване баланса между патогенните и непатогенните бактерии в СЧТ. Намаляването на популацията от непатогенните бактерии при приема на антибиотици може да се компенсира именно с прием на пробиотици които възстановяват популацията, стимулират пролиферацията и.

Диария на пътешественика

Освен при приема на антибиотици, диария може да се развие и при пътуване в чужда страна. Пътуването във високорисковите, развиващи се държави, крие голям риск от среща на организма с непознати микроорганизми, за които няма защита.
Проучвания са доказали, че приема на пробиотици осигурява защита на стомашно-чревния тракт – една седмица преди пътуването, по време на него и една седмица след него осигуряват намаляване на случаите на диария с 12 %.